Б  Ъ  Л  Г  А  Р  И  Я

 

 

   Автентична, спортна, културна, историческа, слънчева, успокоителна ... България е разнообразна.

Това е държава с една изключително богата музикална култура, която има особеността да живее дълбоко с фолклора си, което Франция напълно е забравила от векове.    Нощният живот кипи в столицата София, но и също по бреговете на Черно море и планинските курорти. Влюбените ще избягат от града, за да посетят очарователните места, като Копривщица, Боженци, Банско или Трявна.

   Авантюристите ще предпочетат адреналина с парапланер в Стара планина, или скок с бънджи в близост до Враца, преди да се излегнат на плажовете на Златни пясъци, Албена или Слънчев бряг. Жителите на градовете ще поемат към манастирите в търсенето на спокойствие. Любителите на изкуството не ще пропуснат балетния конкурс във Варна, и музикалните класически и джаз фестивали на открито ...

   Кинорежисьорът Артур Семин (Arthur Cemin), описва този изключително топлосърдечен народ: "Усетих, все пак, нещо като ... не меланхолия, но отчаяние в радостта на хората да ни видят как идваме да правим филм за България. « Бързо, направете го, променете имиджа който имаме! Гледайте хубавото което имаме и го заснемете преди да е изчезнало! ». Почувствах ... крайна необходимост да го направим."

 

   Живущ в София, Пепи открива електронната музика, в търсене на нещо различно, докато през 1998-ма най-слушаните стилове в България са рап и хип-хоп.

   Това е моментът, в който с приятели започва да ходи на техно партита в прочутия клуб "Индиго", в София.

   Пепи, който също познава Франция, тъй като учи в Страсбург, ни говори за себе си и предимно за музиката в родната си държава, България.

 

DJ Peter Breeze & Peter Gale

 

 

 

Тоф' : Знаеш ли че от прочутия гол на Костадинов, на французите им е малко трудно да приемат българите? Преди да започна интервюто, бих искал да знам дали имаш връзки с този прочут футболист, в който случай ще спрем интерюто веднага :-)).

 

Пепи : Да представям си. Надявам се ми е простено ако си призная, че има една такава връзка :), а тя е че и двамата сме родени в София.

 

Очевидно, тук малко хора познават Peter Breeze & Peter Gale, кой си ти?

 

Както тук, така и в България съм малко познат. Всъщност съм млад DJ, който миксира от приблизително две години и в същото време следва. Предпочитаните ми стилове са техно и хард техно.

 

Как попадна в света на електронната музика?

 

Всичко започна през 1997-8. Чувствах празнота относно музиката. Рап-а ми харесваше много, но някак си, не ме зареждаше достатъчно и не ми даваше това от което имах нужда. Един ден, приятел ме покани на парти в небезизвестния клуб "Индиго", където главно се пускаше техно. И оттам започна всичко...

 

Разкажи ни за този прочут софийски клуб "Индиго" ...

 

С първото си влизане, останах впечатлен. Беше невероятно, беше различно! Обстановката се различаваше коренно спрямо клубовете с друг стил музика. Той беше много голям, в продълговата форма, с огромно пространство за танцуване, а DJ пулта се намираше на 3, 4 метра над публиката. Да, вярно че днес описанието на всички техно клубове звучи така, но за мен "Индиго" остава уникален. Може би, защото беше клубът на точното място, в точното време.

Този клуб представляваше техно културата в София. В него се провеждаха почти всички електронни партита, с изключение на най-мащабните Metropolis партита, които се организираха в най-големите зали в София, веднъж на няколко месеца.

За съжаление, през 2001-ва година го затвориха, защото се случи много тежък инцидент, който разтърси цяла България. Седем дечица загинаха от задушаване в голяма опашка за детската дискотека на клуб "Индиго", точно в началото на зимната ваканция.

С неговото затваряне често правените големи партита с международни DJ значително намаляха в София, защото стандарта на живот в държавите, от които ди-джеите идваха почти винаги се оказва по висок от този в България. Съответно заплащането на DJ-я става много по-трудно, и изисква много повече хора да отидат на партито.

 

Какво те привлече в тази музика?

Това че я чувствам. Така я чувствам, че когато момента дойде, хората буквално се плашат от мен, защото просто подивявам и танцувам до изнемощаване и обезводняване от щастие. Това е нещо между музиката и мен. Вярно, това усещане не го има на всяко парти. Но когато се появи, то е несравнимо и се помни вечно. Желая с цялото си сърце, всеки човек на тази планета да изпита това неописуемо чувство на щастие!

 

Какъв е пътя, който си изминал, като DJ?

 

Нямам много опит зад себе си. Няколко частни партита и едно официално в клуб SPS, София, това лято, от което обаче съм много доволен. Също така, с приятел направихме едно хард техно парче, което има доста аматьорско звучене, но всичко си има първи път.

 

Какви са причините да имаш два псевдонима: Peter Breeze и Peter Gale ?

 

Защото не веднъж ми се е случвало да ходя на партита на известни DJ-и, без реално да зная какъв стил миксират, и малко или много да съм разочарован след това. Нещо повече, ходейки на партита на едни и същи DJ-и, но на различни места, осъзнах че самите те пускат различен стил музика, в зависимост от предпочитанията на публиката. Вярно, един техно DJ миксира техно, но понякога се случва да пусне хард техно или тек-хаус или нещо, което не си го чувал да пуска досега. Съответно това не се харесва на всеки. Така дойде идеята за Проект Бриз & Вихър (Project Breeze & Gale) и двата псевдонима. Целта ми е максимално да подскажа на публиката какъв стил ще пускам. Дори направих семпли на двата стила в страницата си, защото смятам че има някаква дупка между публиката и DJ-ите. Може би, организаторите на партита.

Всъщност Peter Breeze е съставен от личното ми име и бриз - лек, тих вятър, с идея за по-спокоен и закачлив техно ритъм. И Peter Gale: вихър е силен, бърз вятър, за да подчертая че ще пускам по бърза и агресивна музика.

 

 

Как се е развила електронната музика в България?

 

За национален мащаб не мога да кажа, но за региона на София, главно с мащабните партита на Metropolis, техният Street Parade (всяко лято по улиците ня София вече 5, 6 години), клуб Indigo, и невероятната мотивация и желание на феновете на електронната музика.

 

Как реагира публикaта на тази музика?

 

Труден въпрос, но нека опитам така: в моето съзнание типичният български фен ходи на парти с по открояващи се, широки и цветни дрехи (малко като немския), с боядисана коса, свирка, раница и евентуално техно стил очила. Но това като че ли днес се среща по-малко. На парти, по-голямата част от хората гледат към ди-джея . А начина на танцуване е по-различен от този тук, или в Германия.

В кулминационните моменти, публиката надува свирките, вдига ръцете, вика, наслаждава се на енергийния момент и танцува развълнувано.

 

Кое прави богата, твоята родина?

 

Отгоре погледнато, хората (техните характер и култура), природата (планините и морето).

А за мен: това са страхотните ми родители и приятели, с които прекарвам доста време, когато съм в България. Но също и чувството да съм у дома. Любимият ми язовир Батак, който впрочем се намира в Родопите, и най-вече другата и по-малко обитаема страна на язовира, където съм израсъл като малък. Моментите, в които се наслаждавам на природата, докато се спускам по пистите на Боровец, Банско и Витоша.

 

Кои са, според теб, най-известните български DJ-и ?

 

Това са главно техно DJ-и, защото ходя предимно на такива партита: Steven, Balthazar, Jassen Petrov, но също и Radi, който не миксира повече от 3 години.

 

Какъв поглед имаш върху българската електронна сцена, разделена ли е между клубове и безплатни партита?

 

Мисля че безплатни партита като тези тук, във Франция, не съществуват. Сещам се предимно за Street Parade-ите на Metropolis. Следователно сцената не е разделена между клубове и безплатни партита.

А що се отнася до най-слушаните стиловe в България: в момента това са house, tek-house, techno, малко hard techno и разбира се електронната музика разпространявана по радиото и телевизията. Срещат се понякога и drum'n'bass партита, но не много често. А за trance партита от много време не съм чувал.

 

 

А върху френската сцена, която струва ми се, малко познаваш?

 

Да вярно е, не я познавам добре. Но все пак мисля, че дори и да е разделена между клубове и безплатни партита, със сигурност клубовете би трябвало да са монополисти, защото предлагат много по интересна програма, макар и платена.

А за най-слушаните стилове, впечатленията са ми главно за house, elektro, hardcore и малко techno и hard techno. Drum'n'bass и trance също не се слушат много.

 

С какво се различават двете държави?

 

Размера, България е пет пъти по-малка от Франция. Населението на България е едва 7.5 милиона, и съответно се проявява една липса в разнообразието на музикалните нтереси на хората. Мисля че французите мислят по-зряло и се взаимоуважават повече. Проблемите в България, ми се струва, са много по-базови, защото хората са по-бедни, почти няма средна класа. И за нещастие имаме проблеми с корупцията. У нас, обаче, жените се обличат по предизвикателно, което доста се харесва на мъжете.

 

Какво липсва на българската електронна сцена, за да се развие?

 

Първият проблем, това са паричните препятствия. А вторият е точно това по-малко разнообразие в музикалните интереси на хората, спрямо Франция.

 

 

Опитвам се да популяризирам псевдонимите си. За целта бих искал да се изява във Франция и Германия. Скоро ще има Audio Culture 2005 в Германия, което е парти с цел популяризиране на по-малко известни DJ-и. Остава само да попълня кандидатурата си и да бъда избран. Също така, мисля да направя второ парче. Но това ще е възможно през лятото, в България.

 

Най-доброто пожелание, което бихме могли да ти пожелаем за 2005-та година?

 

Да миксирам тук-там, и да мина годината си, това е вълшебната комбинация за мен :) .

 

 

 

оригинален текст: тук (на френски)

интервю: януари 2005, Rav'est

превод: Петър Захариев