Събитията такива,каквито бих искал да бъдат


(If you want to read this site in a very odd English... or Vietnamese )

Блогрол
(блогове, които следя)


Едвин Сугарев

Иво Инджев

Иво Беров


Димитър Аврамов 

Антони Де Ла Реа 

Александър Божков

Калин Манолов

Нели Огнянова

Даниела Горчева
Комитата и Стойчо

Наблюдател
Дзвер
Яна Боянова

Милен Радев


Аз чета

Изоставените деца на БГ

Блогът за икономика
Мегафон



ВЪГЛЕРОДЕН КАЛКУЛАТОР


ALPHA RESEARCH ИНДЕКСИ


СЛУШАЙ РАДИО BBC


(Тук може да слушате BBC, не само симултанно, но и всичко от последната седмица. Програмите са много и са по-качествени от BBC World Service, който беше спрян в България)

 

Политблогрол

Може ли политик да подържа блог? Изпитайте способността им да се изказват и отчитат:


Мартин Заимов

Мартин Димитров

Елица Христова

Ивайло Калфин

Гергана Грънчарова

Николай Младенов

Николай Камов

Петя Ставрева

Красен Кралев

Минчо Спасов

Атанас Щерев

Кръстьо Петков

Евгений Желев


Online медии


Дневник

Капитал

Mediapool

bpost

BBC - чети

BBC Radio 4 - слушай


Weblinks

Училище по политика

Фондация Елизабет Костова

Friends of Bulgaria

Горичка

Велоеволюция

Стара София

Swissclinical

ceeclimate


Wikipedia En

Уикипедия БГ

CAL Dictionary




 

Създадох този блог през 2006 година, главно, за да коментирам политически събития. Скоро той се превърна в блог за всякакви събития, които вероятно могат да се съберат под общата тема ,,мястото ни в света". Всичко може да се събере под това заглавие. Но в този момент ние (българите) се намираме на някакъв сложен кръстопът и въпросите ,,къде сме?", ,,кои сме?", ,,къде отиваме?", ,,какво ще се случи с нас?" са както съблазнителни, така и не съвсем безопасни. Две добри причини да се опитам да навляза в тях. Можете да ми пишете на julianpopov@clara.co.uk или пък да си напишете имейла в кутийката отдолу, за да ви изпращам понякога (рядко) по някоя и друга новина за този блог.

id = "FBMainForm_1383111" action="main_page.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Какво се случва, какво ще се случи и защо?

« Previous 1 of 20 Next »
 
Друг поглед към изборите
by Julian Popov on 

Вярно, че всички са се вгледали в купуването на гласове, в безпринципните колаиции, в Братя Галеви, в нахлуването на бизнеса в политиката. Аз също. Но ето един по-смислен начин да се гледа на изборите - Стоян Фалджийски е анализирал програмите на партиите според това коя как се отнася към промените на климата. Няма такива промени, ще кажат някои. Те няма нужда да четат. Тези, коите смятат, че промените в климата са основен политически въпрос, могат да прочетат "Климатичният фотьойл на кандидат-депутата". Що се отнася до вярващите и невярващите, според Евробарометър 18% от българите смятат, че промените в климата би трябвало да са основен проблем в Европейската предизборна кампания, а 52% от българите смятат, че промените в климата са най-сериозния проблем, пред който е изправено човечеството. Струва си да обърнеш внимание на 52%, или дори 18%, от избирателите, особено ако си политик. Не всеки глас се купува с пари и кюфтета.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Разделение и слепване на властите
by Julian Popov on 

Вчера в Дневник излезе статията ми "Канцерогенното лсепване на властите", която пак се спира на въпроса за отношението бизнес и политика. Разбира се, нещата са по-сложни, отколкото човек може да ги опише в няколко изречения, но принципите си остават прости:

- политическото управление и бизнес управлението са различни неща и се правят по различен начин
- идеята да се управлява държава като бизнес е не само примитивна, но и опасна
- управлението на държавата като бизнес е лошо и за бизнеса и за държавата

Това не значи, че бизнесмен не може да стане политик, но това би трябвало да стане по начина, по който музикант става художник - с ясното съзнание, че ще прави нещо съвсем различно. Достатъчно е да се замислите как се взимат решения в бизнеса и в политиката и каква е необходимостта от степен на консенсус в единия случай и в другия. Или какъв тип прозрачност и какъв тип морал е необходим в едната и в другата сфера.






[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Motown и Майкъл Джаксън
by Julian Popov on 

Снощи бях на концерт на Motown, включително Комодорс, Марта Рийвс, The Miracles, Мери Уилсън. Рядко ходя на поп концерти, но възможността да видя поне част от легендите на Motown ми се стори доста привлекателна. С Motown са свързани имената на Даяна Рос, Лайънъл Ричи (който напуска Commodores), Джаксън 5, включително Майкъл Джаксън. Някъде по време на концерта на Motown в Лондон Майкъл Джаксън внезапно почина в Лос Анджелис. Концертът беше великолепен. Днес Уолтър „Клайд” Ориндж от Комодорс разказваше със сълзи на очи как след концерта е чул за смъртта на Майкъл Джаксън. Странното е, че публиката беше предимно бяла, това беше единственото, което малко ме учуди, дори разочарова. В крайна сметка, освен музикален и сценичен гений, Майкъл Джаксън е и една от най-мощните фигури, които заличават расовите разлики. Може би без неговата поява избирането на Обама щеше да е под въпрос.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Непроницаема страна
by Julian Popov on 

Унгария е една от най-непроницаемите общности в Европа. С език като унгарския това не е странно. Тази непроницаемост си има своя чар. Когато си изправен пред бетонната стена на унгарския и видиш някакви подобия на собствения си свят те обхваща неописуема радост. Например, когато по време на едно интригуващо партийно събрание разбрах, че споделяме думата "дамаджана" (в средата имаше истинска нашенска дамаджана пълна с унгарско домашно вино). Или когато видиш, че Будапеща е осеяна с прекрасни и работещи турски бани, като тази в Ловеч, която би трябвало да е уникален паметник на културата, но вместо това седи занемарена и се руши, пред погледа на местната бяла мечка (в Ловешкия зоопарк има такова нещо). Сред многото интригуващи неща в Унгария е и кулинарната революция. Унгарците са известни с ужасната си преварена храна. Това се променя с голяма скорост. Страната е осеяна с прекрасни ресторанти. Политическото разочарование в Унгария е същото като в България. Реакцията е малко по-различна. Новата им партия е една - LMP. Това е партия, родена на основата на зелените движения в страната, сходна с нашите "Зелените". LMP се регистрира доста по-късно от Зелените и спечели 2.6% на европейските избори. В Унгария е много по-сложно една партия да се включи в изборите (бюрократични причини). Социалистите преживяха онова, което се случи с българската БСП, но унгарците си имат консолидирана традиционна опозиция, която спечели категорично. Лошата новина е, че крайно десните спечелиха 15% от вота, там ние сме малко по-добре. Един интересен паралел е, че социалистическата партия може да се определи като партия на енергетиката. Звучи познато. Както и да е, това е блог, трудно мога да разкажа всичко за Унгария, но си струва човек да се разходи из тази странна земя. Ето все пак малко музика от вчерашна Будапеща:







[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Още малко за нашия странен патриотизъм
by Julian Popov on 

Благодаря за коментарите. И тук и в Дневник. Сигурно ще продължа скоро тази тема. Бих задал следния въпрос: Ако живеете, да речем в Гърция, и на площада някой рецитира: "Кълни и проклинай тия български зверове" и после пред вас стои избор - да гласувате за (изберете си най-омразния ви български политик) или за гръцката партия, която предлага реформа в образованието и нова жп линия, за кого ще гласувате? Това дали ДПС е създадено от ДС, от БКП или КГБ не знам. Съмнявам се. Ако тези организации работеха така безупречно сигурно до ден днешен щяхме да си седим с Тодор Живков. Въпросът обаче не е в това кой е създал ДПС (интересен въпрос, съгласен съм) или кой и как управлява ДПС (също интересен въпрос). Въпросът в случая е какво правят другите политически партии, за да адресират проблемите на етническите малцинства в България? Ако не правят нищо, тогава не би трябвало да се сърдят на това, че има ДПС или каквато и да било друга партия от този тип. Тези, които познават толкова добре България, нека посетят историческите музеи в страната. Тръгнете от Националния. Идете в Батак. Ходили ли сте в Батак? Не съм много убеден. Загледайте се какъв примитивизъм цари там. Музей, от който никой нищо не може да разбере. Изчетете табелите, пребройте правописните грешки, тогава ще говорим пак за България. Идете в Пазарджишкия исторически музей, в който огромен надпис твърди, че религията е създадена, за да потиска народните маси. Проверете какво стана с директора на Старозагорския исторически музей. Вижте манастирите из страната. Попитайте някой свещеник каква е разликата между православие и протестантство например. Или католицизъм. Идете в единственият манастир в Странджа край Голямо Буково. Вижте в какво състояние е. Отворете статистики за грамотност да видите какво е равнището на грамотност в Турция и какво е в България. Ако не знаете, да ви кажа - 28.8 % от 15 годишните българи са функционално неграмотни. В Турция този процент е малко над 10%. Изследването е на OECD, не на ДПС. Неграмотната конфронтация с турското население в България го обрича да гласува за една единствена партия, била тя добра или лоша. Може ДПС да е прекрасна партия, но не е зле хората да имат избор. Сега те нямат.

А защо в Германия и Англия избирателите не гласуват за етнически партии, отговорът не е много сложен. Не е защото там етническите партии са забранени.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Разликата между разум и хайдутлък
by Julian Popov on 

Дневник публикува статията ми "Защо има ДПС?", която изглежда предизвиква недоволство сред някои читатели. Работата е в това, че никоя партия не се е замислила кои са проблемите на турското и помашкото население и не се е опитала да предложи на това население нещо смислено. Например по-добро образование, по-добро здравеопазване, етническа представителност в държавните учреждения и т. н. Вместо това, ние обичаме да рецитираме хайдушки куплети и да се залъгваме на тема патриотизъм, национално достойнство и т. н. Един от резултатите е, че всяка една партия отрязва достъпа си до други народности, националности или малцинства (както искате ги наречете). Надали тази тенденция ще се промени особено.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Атака и Британските националисти с по 2ма депутата в ЕП
by Julian Popov on 

В надпреварата, кой е по-голям патриот България и Великобритания излизат наравно - и двете страни вкараха по двама националисти в Европейския парламент. На британците им е за пръв път. Освен това те вкарват 2 от 77, а ние 2 от 18 (или 17). Ето кой си обича родината повече!

Британците са силно потиснати, че техните лумпени го докараха дотам. Все пак страната е крайно либерална, многонационална и отворена. Причината обаче в голяма степен е скандалът с разходите на депутатите. Това е стар урок – когато нормалните се компрометират и нямат ясна посока, все някой смахнат ще се намърда в оставената пролука.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Що за глупост
by Julian Popov on 

В страната се развихри развит социалистически сантиментализъм. С цялата ми почит и откровени съболезнования към жертвите от ямболската катастрофа и техните близки, не мога да схвана как така премиерът уволнява на секундата заместник министър, защото празнувал в ден на национален траур, а софийският кмет, да не остане по-назад, иска също да бъде уволнен някакъв си генерал, който бил на празненството. Колко деца измират в българия от нелепа държавна здравна политика, но никой не си е загубил поста за това. Могилино не доведе дори и до едно строго мъмрене. В страната няма ни една нормална работилница за ортези, в резултат на което десетки хиляди са обречени на осакатен живот, изоставяне, смърт, живот в институции за деца или възрастни с умствени увреждания. Оставките и уволненията няма да върнат жертвите от Ямбол. Няколко уволнения могат да решат в значителна степен проблемите на изоставените по домовете деца. Предизборната битка взе че се изроди в надпревара по неадекватна публична мъка. Що за глупост?

 

 

Ето и нещо от Дневник за предизборната тракийска граматика.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Европейски избори
by Julian Popov on 

Гласувай! Това е един от малкото случай, в които човек се чувства овластен, особено ако гражданското общество е крехко е неуверено.



BBC представя една интересна карта за европейските избори, рядка възможност да видиш на картинка (и с малко текст) какво представляват европейските избори и за какво са те:

http://news.bbc.co.uk/1/hi/talking_point/8070741.stm

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Неясни намерения
by Julian Popov on 

Много е съмнително, че Синята коалиция ще въодушеви избирателите си, или пък ще оправи страната, с програмните си намерения, които в Mediqpool са описани под заглавие Изход от кризата чрез данъчни реформи и строеж на магистрали. Проблемите на една такава програма са два. Първият е, че обещанията са или тривиални (ще се преборим с корупцията) или технически (ще свалим общото данъчно бреме). Вторият проблем е, че езикът на който тези намерения са представени е език на политически семинар, не на хора, които се канят да вземат властта. Неща от типа "електронно правителство", "обслужване на едно гише" и други от този род са многократно предъвквани нововъведения с втора прясност. Те няма да вдъхновят никого.

 

Един от най-драматичните сектори, образованието, е описан с няколко общи фрази, които напомнят на годините, в които се скандираше "Ефективност и качество, качество и ефективност". С подобен подход Синята коалиция си отрязва пътя към привличане на дори и един нов избирател от средата на учители и родители. А това са много хора. Глави от типа "Земеделието - с европейски правила" също по-скоро лекуват носталгията по края на 70-те години, отколко да казват нещо ново. А заглавия от типа "Социалната политика - ефективен социален модел" те карат да се чудиш кой трябва да се ограмотява по-напред, децата в училище или тези, които пишат политически програми. Почти нищо не се казва за енергийната ефективност и нищо не се споменава за енергийната ефективност на сградите - два показателя, по които България е твърдо на последно място в Европа и които са свързани с мизерните условия на българския дом.

Разбира се, програмата не е единственото средство, с което се явяваш на изборите. Важно е и как я разказваш на хората. Може би тук Синята коалиция ще е по-интригуваща и поне две-три десетилетия по-напред от това, което е написала. Лошото е, че когато нямаш какво да кажеш, много е трудно да го разкажеш по увлекателен начин.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Завръщане
by Julian Popov on 

От много пътуване си изоставих блога. Не че няма за какво да се пише - регистрацията на сдс например е смайващо интересен случай. Свинският грип - също. Това че в Египет изклаха 300,000 християнски прасета е друга омайваща тема. Когато пътуваш насам-натам ти се случват и много странни неща. Икономическата криза нещо изпадна в колебания. Румънските медии се огъват от кризата и много сериозни журналисти останаха на улицата. В България става същото. И в Аглия, и в Унгария. Скоро една голяма гвардия талантливи, но останали без работа журналисти, ще се хвърлят към единствената останала им сламка - блоговете. Блоговете ще закипят и хартиените медии още повече ще загазят. Не знам само как това ще се отрази на книгите. Дано да се отрази добре.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Защо Под игото е любимата книга на българина
by Julian Popov on 

Неотдавна група хора искаха да организират специална акция, за да не допуснат "Под Игото" да стане любима книга на българина. Те имаха право. Изборът на любим роман в играта"Голямото четене" не е въпрос на четене, а на кампания. Някои биха могли да кажат: "Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга."

Всъщност това твърдение е перифраза на нещо, което беше казал Марк Твен: "Добра библиотека е библиотеката, в която няма нито една книга от Джейн Остин, дори и в нея да няма нито една друга книга."
В оригиналната класация на ББС "Голямото четене" Джейн Остин спечели първото място с книгата си "Гордост и предразсъдъци". Също така както Вазов спечели с "Под Игото" българското голямо четене.

"Гордост и предразсъдъци" е великолепна книга. Неслучайно тя стои в основата на много книги, които явно или неявно я копират. Последният
хит в тази серия беше "Дневникът на Бриджет Джоунс", която стъпка по стъпка повтаря сюжетът на "Гордост и предразсъдъци". Тя обаче не спечели заради безспорните си (макар и не за Марк Твен) литературни качества, а заради митичната си стойност на книга, в която една нация се оглежда като във вълшебно огледало, в което не вижда себе си, а онова, което иска да бъде.

"Под Игото" има сходен ефект. Независимо дали сме я чели или не, това е книга, в която ние се виждаме такива, каквито искаме да бъдем. Това е простата причина за нейния успех. Сега обаче е време да седнем да препрочетем тази хулена и превъзнасяна книга, а много от гласувалите и да я прочетат за първи път, и да видим в нея какви ни се иска да бъдем и да се замислим защо. Ние изглежда искаме да сме жертви. Искаме да имаме врагове, които да са по-силни от нас и да ни служат за оправдание за нашата собствена мизерия. Искаме да имаме надежда за спасение някъде навън. Искаме да си извоюваме спасението със страдание и провал. И искаме всичко това да се превърне в система от ценности, които да бъдат зачитани от нас самите, от света и от литературата.

На следващата матура и на следващите кандидатстудентски изпити не би било зле всички да пишат есе на тема: "Защо избрахме Под игото". Може би подобно есе е добре да бъде част и от процедурата за постъпване на работа, поне държавна, и със сигурност за всички, които се кандидатират за евродепутати или просто депутати.


*** Грешка, "Гордост и предразсъдъци" излезе на второ място, в Австралия беше на първо, но си заслужава първото място поне по описания по-горе критерии.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Глобално затопляне може да няма, но затова пък то замърсява София
by Julian Popov on 
Поне така смятат 37.4% от 1393-те български граждани, отговорили на анкетата на уебсайта на БСП за софийската мърсотия. От участниците в допитването 53.8% виждат в мърсотията човешкия фактор в лицето на кмета. Или може би управленския. Само 8.8% са склонни да обяснят феномена със световната икономическа криза.

Как да анализираме този резултат? Излиза, че около половината от гражданите смятат, че съдбата ни не е в наши ръце (а в ръцете на Бойко Борисов) и ние не можем да я управляваме. Над една трета смятат, че съдбата ни зависи от необяснимите природни феномени и че отново не е в наши ръце. Малко под една десета от българите смятат, че за онова, което се случва около нас има рационални икономически обяснения и че ние сме част от световния ред. Те са убедени, че световният ред, и съответно собствената ни съдба, също не е в нашите ръце.

Тези резултати, разбира се, се отнасят само до образованото и прогресивно население, което посещава сайтове като този на БСП.


Други неща


В Дневник пък излезе статията ми "Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде". Тя разказва за това как политическите партии в момента (пак) си нямат посока и как тази безпосочност може да им изиграе много кален номер.


Наскоро пък в Dziennik, един от трите големи полски всекидневника, публикуваха на една страница моя статия за икономическата криза. Срамота е, че не знам поне малко полски, макар и да съм го учил навремето.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Защо ни убягва климатът и неговата промяна?
by Julian Popov on 

Странно е как в Източна Европа климатичният инат продължава да вилнее на воля. Докато в останалия свят дебат за това има или няма глобално затопляне вече почти не съществува, ние сме обладани от климатичен скептицизъм и сме убедени, че някой ни будалка. Достатъчно е Вацлав Клаус да каже няколко приказки и всички се хващат на киселото настроение на стария човек, който наистина е станал за смях по света, и повтарят: "ами да, няма затопляне, има световна конспирация".

Тук поне не сме сами. Полша, Румъния и няколко други страни от хладната страна на бившата желязна завеса подкрепят подобна теза. Не теза, ами твърдо нежелания да мислиш и приемаш промяна. Жълтата преса, разбира се, обича скептицизъм по всеки въпрос. Политиците пък обичат жълтата преса. Ако човек се вгледа в коментарите под разумни статии, също може да се стресне. При това коментари, написано от очевидно интелигентни и грамотни хора.

Що се отнася до доказателства за глобалното затопляне, няма нужда да се ровиш, достатъчно е да се вгледаш в технологията на изработването на доклада на IPCC, за да схванеш, че няма как някой да манипулира резултатите му. Да не говорим, че няма никакъв смисъл от подобна манипулация. Или пък какви могат да бъдат мотивите на NASA да приказва празни приказки?




(Графика на NASA, която показва насищането със CO2 през последните 650 000 години. Пунктираната линия показва равнището на насищане, което през всички тия години не е било надхвърляно. До неотдавна.)

Странността на нашия климатичен инат може да ни доведе то там, че да изпуснем поредната възможност за развитие - научно, политическо, социално и в много голяма степен икономическо. Наближават избори, никоя партия не говори за онова, за което говорят всички политически партии от "другата страна". Тази година била навалял много сняг! Човек наистина трябва да е малоумен, за да приема подобен тип аргументи. Да не говорим в каква степен България и голяма част от Източна Европа е на дъното на скалата на енергийната ефективност (това е не само лоша новина за Бангладеш и белите мечки, но и за джоба на всеки българин, който се отоплява през зимата).

Източна Европа страда от синдрома на излъганата невеста. Тя не иска да се хване на обещанията и на най-почтения кандидат. Животът ще продължи и без нашето активно участие. Но защо трябва да се обричаме на пасивно присъствие в един свят, който все пак е и наш? Ей така, от инат и глупост.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Варшава
by Julian Popov on 

Преди малко пристигнах във Варшава. Седнал съм в стаята на хотела на 21 вия етаж, пиша и се оглеждам. След два дни в слънчев и разцъфтял Лондон се чудя дали да се радвам, че съм тук или да се тормозя от леко потиснатата атмосфера. Варшава е уникален град. Построен е изцяло наново след войната. Всъщност прилича на Берлин. И малко на Москва. И е много различен от Лондон и от София. Лондон и София си приличат много повече отколкото Лондон и Берлин или Лондон и Варшава или Лондон и Москва. София е срванително опазен град. Сега свободният творчески дух на българина се опитва да го съсипе, но няма да услее. Основната странност на Варшава е, че е по-голяма отколкото и трябва. Улиците и са по-широки и по-дълги, площадите и са по-големи. Тук се усеща някакъв нелеп московски мащаб, въпреки че надали има хора по света, които да мразят руснаците повече от поляците. Не без основание.

Не е зле да изучим Полша добре. Полша ще води източноевропейските страни в ЕС. Вече го прави. Миналата година например поде акцията срещу енергийната и климатична политика на ЕС и повлече и България след себе си. Работата е там, че България подписва без да знае какво подписва, съгласява се без да знае на какво се съгласява, а в случая се противопостави на нещо без да знае какво е то. Малко познание за Полша може поне отчасти да пооправи този национален кусур.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Шарен ден в Берлин
by Julian Popov on 

Снощи пристигнах в Берлин. От аерогарата до хотела ме докара полякиня таксиджийка, чиято първа любов била български състезател по водна топка. Запознала се с него преди 30 години в Шчечин. Като разбра, че съм от България, че на всичко отгоре съм играл и водна топка, ми разказа всичко за себе си, за Берлин, за стената, която пресякохме няколко пъти. След емоционално довиждане попаднах в хотел, чийто стопани или управители са румънци. Последва разговор за румънската традиция да се носят мартеници. Емоционален разговор. Днес целият хотел яде традиционни румънски пълнени чушки, традиционни румънски зелеви сарми и традиционна румънска имам баялдъ. Наоколо е пълно с кафенета, галерии и турци. Всичко е много спретнато, по германски. Насреща в парка стои един заграден триъгълник с полузапусната зеленчукова градина и някаква странна постройка, която прилича на 5-6 нашенски бараки, натрупани една върху друга (на снимката). Комбинацията между турци и германци естествено поражда ред и чистота. Само този триъгълник стои странно. Оказа се, че когато са вдигнали стената, този триъгълник е стърчал малко. За да свършат по-бързо, прекарали стената напряко и половината триъгълен декар от Източен Берлин останал в Западен Берлин. Ничия земя. Тогава в триъгълника се нанесли някакви анархисти, които си извоювали правото да са там. Все още са там, обградени с бидони вода, шперплат, залиняла градина, живеещи в няколко сраснали се бараки. Тази вечер отидох да вечерям в ресторант Макс и Мориц с няколко унгарци, германци, чехи, българи, румънци, американци, словенци. Викнахме двама музиканти да ни посвирят - испански китарист и руски челист. Те предложиха да изпеят една сръбска песен. Отказахме. Тази сутрин ме събуди Явор Дачков да ме пита за г-жа Мургина. Междувременно Дневник публикува статията ми Донякъде. През останалото време съм обсъждал няколко сценария за това какво ще се случи ако температурата на Земята се покачи с 4 градуса. България ще се превърне в необитаема пустиня. Това както и да е. Ще го преглътнем. Но това, че Сибир ще се превърне в едва ли не в единствената плодородна земя е тягостна перспектива. Разбира се, Сибир няма да бъде обитаван от руснаци. Там живеят само 12 милиона души. В Китай живеят 1.2 милиарда души. А Китай също ще се превърне в необитаема пустиня. Руснаците има от какво да се тревожат.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Сто милиона, ей така. Купете си Монополи!
by Julian Popov on 

Ще продават военното НДК. За 100 милиона. Я някой го купи за 50, я не. Аз си имам специални чувства към тази сграда. Не мога да я трая. Причини много. Едната е сантиментална. Построиха я на мястото на музей, който беше срещу началното ми 20-то училище. Навремето прекарах много време из парка на този музей. Логично беше да разширят музея. Да го обновят. Или поне да го подържат. Вместо това го пометоха, после изградиха една напълно нелепа сграда, която сега не знаят какво да правят. Е, как да знаеш какво да правиш с нещо, което не знаеш защо си построил. Що за абсурдна бизнес инициатива. Нашите политици като че ли постоянно страдат, че не са бизнесмени. Дори когато не крадат и не безобразничат, те пак мечтаят да са бизнесмени, а на политици. Затова обичат да правят сделки. Не непременно, за да крадат, а за да се чувстват богати, делови, важни, разполагащи с пари. За какво ще ги харчат, няма значение, стига да могат да си поиграят за малко на милионери. Защо не им бъде построен един Дисниланд, в който да могат да се държат като важни бизнесмени веднъж в седмицата, а после, през останалите 6 дни, да бъдат политици. Или да си купят Монополи, да си играят. Тогава няма да съсипват музеи с неща, които нямат никакъв смисъл.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Среща в Ямбол
by Julian Popov on 

 

 

Ямбол е прекрасен град. Странно е каква енергия може човек да открие тук. Сега седя и си говоря с представители на 20 граждански групи - от селски боксови клубове до детски ясли, фолклорни групи, ездачи, младежки клубове, запасни офицери и дори училище за мира, което смята да въдвори мир на земята.

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Чудно заглавие
by Julian Popov on 

"Сметките за парно са по-високи заради поскъпването му" - под това заглавие стои обяснението на Петър Димитров за това, че.... Сметките за парно са по-високи заради поскъпването му...

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Как Таймс изобразява Гордън Браун по повод 200 годишнината от рождението на Дарвин
by Julian Popov on 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 20 Next »
 
RSS Feed