Някога в миналото селото се е изхранвало от многобройните си стада от кози,овце, биволи и крави. Имало е голям брой семейни тъкачници на платове, дърводелци, търговци, чифликчии, две страноприемници и още много други занаятчии и земеделци...
Още през 1932 колектив от будни левченци създава кредитната кооперация „Житен клас“.
В първите години на комунизма частната инициатива е напълно задушена, като постепенно жителите на Васил Левски загубват собствеността си и правото да практи-куват занаяти. През 1950г. е създаден ТКЗС с 47 домакинства и общ поземлен фонд от 1600 декара. Прекъснат е и проектът за строеж на пряк път до мини "Марица-изток", поради което възможнистите за работа се стесняват почти в рамките на селото. При тези негативни за стопанството на селото обстоятелства откъм началото на 70те години на миналия век населението предприема масова,хаотична икономическа емиграция предимно към градовете (най–вече към Стара Загора), където жизнения стандарт в този период значително се подобрява.
При плановата икономика селяните се сдобиват със собствена мандра, кравеферма за месо и мляко, над 2000 овце, пълна гама земеделска техника, способна да обработва многократно повече земеделска земя от наличната (около 12000 дка), малка помпена станция за поливно земеделие, площ предвидена за бостан, малко рибно стопанство, водоем и язовир. Имаше стадион с принадлежащ към него сграден фонд, предоставен в услуга на младежки и старши отбор по футбол,чието първоначално име беше Пъстрогор, после преименуван на Левски. Селото разполагаше още с мелница за брашно, ярма и трици,магазини, читалище с библиотека , конфере-нтна зала,архивна,наркооп,както и първото кино в околността.
Левченци притежаваха също така и складова база, механо-работилница , орехова градина, стотици декари лозя и горски масив, хижа,детска ясла и единственото сред околните села основно училище.
Към средата на 80-те години на миналия век започва посевместен упадък във всички отрасли на стопанството, като икономиката на селото по ред причини забавя своя ход почти четвърт век. Демографския срив оказа разрушително влияние върху стопанското развитие и инициатива,губейки безвъзвратно качествен човешки ресурс,а липсата на адекватна държавна политика към земеделските райони катализира допълнително нерен-табилност и съответно стагнация на производството.В резултат на всички тези събития икономическия климат в селото безспирно се влошава и по време на кризата от 1997-98 г. производството напълно спира.
От друга страна демократичните промени от 1989–1990 г. заварват с.В.Левски в рамките на Хасковска област,чиято администрация има слаби финансови възможности,а хаотичната стопанска реформа в региона,доказала неефе-ктивност още в годините на комунизма възпрепятства допълнително икономиката на селището,инфраструктурата запада,като шосейната връзка със Симеонов град е практически прекъсната от средата на 90те години на миналия век.
През 1994 завърши строителството на водната кула в село Бащино (Бабата), която се ползва и от село Васил Левски, но е замразен строежа на водоснабдителната система, а канализация и отводнителна система няма или е изградена частично и в първото десетилетие на 21ви век липсва достатъчна и практична инфраструктура, което отблъсква пазара на недвижимо имущество и жилищното строителство показва незначително оживление едва 2007 година.
След некомпетентното управление на новосъздадените земеделски кооперации „Левски“, „Васил Левски“ и възобновената „Житен клас“ създадени в зората на демокрацията, селото загуби възможностите си да обработва самостоятелно земята. На 19.10.2001г. е избран новия арендатор ООД „Запрянови“ с управител Запрян Начев Запрянов. Сключени са договори за обработка на 12000 декара, които предвиждат рента от 45 кг. от декар, като рентата се покачва ежегодишно с 5 кг. до 2006г., когато привършва самия договор.Въвъедено е купонно обслужване на населението по формулата хляб срещу зърно.
В общи линии частния бизнес в селото изпитва най-сериозни проблеми с опазването на имуществото от кражби и други посегателства. Съдебното преследване на закононарушители има нулева ефективност, зачестява посегателството както върху общественото,така и върху фирменото имущество,което явление се появява още в първите години след т.н. „нежна революция“ и оказва своето отрицателно влияние върху и без това слабата стопанска инициатива на Левченци. (В наши дни охраната на територията на селото е задължителна особено в месеците, когато се събира реколтата,поради по–честите престъпни деяния на предимно цигански,организирани групи от Симеоновград и околността). Също така недоброжелатели използвайки несъвършенствата на закона нанасят непоправими икономически щети на селото чрез съмнителни приватизационни сделки, извънзаконови нерегламентирани договорки или продажби и залог на инвентар, и стоки собственост на селото.
Икономическия срив довежда до невъзможност на селището да управлява самостоятелно обработката на земеделските си площи,които са най–силния му продуктивен ресурс и загубва почти всички производствени възможности, като в навечерието на втората декада от 21ви век земеделската кооперация се управлява от предприемачи несвързани със селото,а останалата стопанска дейност е унищожена или нерентабилна.При тези негативни обстоятелства става възможно оцеляването единствено на семейни микро–стопанства. Въпреки това след 1998г. когато негативното влияние на бившата вече Хасковска областна администрация е изцяло отхвърлено започва реконструкция на пътната мрежа в територията на с.В.Левски-http:/www.chambersz.com/index.php/content/view/9557/112/. Процеса завърши лятото на 2007г.,като цялостния проект,обхващащ шосето Опан–Симеоновград струваше 15,4млн.лева(повече от годишната държавна инвестиция против обезселяването на град Русе).Изгради се изцяло водоснабдителната мрежа,като водната кула е обща със село Бащино.
Редица социални мерки отбелязаха дейност в опит да се подобри социалния статус на обществото като цяло–респективно да се противодейства на обезселяването и високата смъртност,при което се забелязва макар и минимално подобряване на качеството на живот в региона...Частната инициатива бележи ръст и селото резполага вече с няколко земеделски производители,но дейността им е ограничена и еднообразна.Поради наличието на обширни пасища преобладава развитието на неголеми животновъдни ферми съсредоточени в сферата на говедовъдството (отглеждат се крави изключително за мляко) и овцевъдството.Пчеларството е традиционен поминък и има крехък ръст заедно с подобряването на икономическия климат в годините пряко преди приемането на България в ЕС.
Според икономическия годишник на регион на Стара Загора за 2006 г. с. В.Левски е типичен селскостопански район.
„ ...Отглеждат се житни култури и поливни плодове и зеленчуци. Животновъдството се развива в малки семейни стопанства. В общината няма промишлени замърсители и обработваемата земя е с високо качество на почвата. Остават неизползвани възможностите за изграждане на преработващи мощности...“ Земеделската земя в землището на селото е предимно черноземна–смолница и заедно със спецификата на релефа благоприятствст за отглеждане на лавандула (суровина за фармацефтичната и козметичната индустрия),някои сортове домати,царевица,памук,някои сортове тютюн,слънчоглед,захарна тръстика,някои овощни насаждения,бобови култури и мн.други.В миналото са развивани рядко срещани дейности,като бубарство,зайцевъдство и др.,които в периода на демократичния преход, а и преди това остават недооценени съвсем незаслужено.
В статистическите проучвания на търговско–промишлената палата – регион Стара Загора за 2007 година, селото (като част от община Опан) е на последно място в област Стара Загора по среден годишен доход (2046 лева),което е едва 60% от средното за областта.
Силно икономическо влияние върху селото оказват най-вече Симеоновград в стокообмен и Ст.Загора като инвеститор,а местната икономика се ориентира към развитие на окрупнено земеобрабоване,лозарството,добив на технически култури,млекодобив,пчеларство,имаше опит за създаване на микро–производство на продукти от хранителновкусовата промишленост и опити за внедряване на т.нар „алтернативно земеделие“, но унищожителните последици на безспирните икономически трусове в последните три десетилетия възпрепятстват решително нормалното протичане на пазарните закони и процеси.Въпреки това селото предлага условия за развитие благодарение на добрите възможности за промишлено и агро развитие, а също и благоприятното геостратегическо положение, чистата природа и отдалечеността от урбанизирани градски центрове може да се използват ефективно за развитие на селски туризъм........
