Ангел Сотиров – БЪЛГАРСКИ ПСИХОЛОГ, ПРЕПОДАВАТЕЛ  И ОБЩЕСТВЕНИК

    Ангел Сотиров е роден на 20 юни 1944 г. в с. Васил Левски, област Старозагорска. Родителите му – Тонка Георгиева Стайкова и Славчо Сотиров Стайков са средни земеделски стопани. Ангел сотиров е по рождение със силно увредено зрение, което постепенно загубва и на 18 години е вече практически сляп. Той е родител на две дъщери.

ОБРАЗОВАНИЕ

    Ангел Сотиров завършва основното си образование в родното си село, а средно – във вечерните гимназии в Пловдив и Варна. През 1977 г. завършва психология в СУ "Св. Климент Охридски", където след време специализира и тифлопедагогика.

РАБОТА

    Ангел Сотиров работи от 1961 до 1972 г. като кошничар, дозировчик, електромонтажник, предач и металопресьор в ТПКИ „Алексей Мересев” – Ст. Загора и в ПП "Успех" –Пловдив, Дряново и Варна.

    В периода 1978-1987 г. работи и като специалист по рехабилитация и трудоустрояване и главен специалист по културно-масова и спортна дейност в Централния офис на ССБ – София.

    От 1988 до 2002 г. е директор на Националния център за рехабилитация на слепи – Пловдив.

    Ангел Сотиров е работил и като преподавател по производствена практика към Централния институт за подготовка на здравни кадри – София(1983-1986), по „Социални проблеми на слепотата и слабото зрение” в СУПЗ „Св. Георги”) – Пловдви(1996-1997) и в Националния център за рехабилитация на слепи – Пловдив(2002-2004), и по "Основи на тифлопедагогиката" в ПУ "П. Хилендарски"(1997-1999).

ПУБЛИКАЦИИ

    Той е автор на статии, доклади и студии в областта на психологията, рехабилитацията и обучението на зрително затруднените, историята на организациите на и за слепи в България, публикувани в наши и чужди специализирани периодични издания и сборници на български, руски, хърватски, украински и есперанто.

    Публикувал е също и епиграми, хумористични стихотворения, памфлети, шаржове, есета и биографични очерци на български език и есперанто в периодични издания и в 3 литературни сборника, и на пет интернет сайта.

    Автор е на книгите "Слепите в огледалото на другите" (2000), "Българските организации на слепи - вчера и днес" (2004) ,"Казано на ухо" (2004),"Рехабилитация на хората с нарушено зрение" (2007) и е съавтор на "Кучето-водач" (2000). Съставител е на брошурите "Когато сте с хора без зрение" (1981), "Възможни професии за слепи и слабовиждащи в България" (2000), "Мигове от извървяния път" (2006), и на сборниците "Седем маймуни на клона" (2000), "Актуални проблеми на професионалната реализация на зрително затруднените у нас" (2000), "Първи стъпки на българските организации на слепи" (2001), "За по-достоен живот на хората без зрение" (2002), "Басни" (2003 и "Ти дева ли си или лъв" (2006).

ДРУГИ ИНТЕРЕСИ И РОЛИ

    Ангел Сотиров е избиран за секретар на Дружеството на слепите есперантисти "Лумо" – Пловдив (1967-1969) и за член на ОК на БЕС Пловдив (1968-1970). Избиран е също и за председател на Окръжната ревизионна комисия на ССБ – София (1981-1986), за член на ИК на УС на НПКСБ (1984-1987), на ЦС на ССБ (1986-1990).

    Член е през определени периоди на редакционните колегии на списанията „Зари”(1985-1990), „Esperanta fajrero”(2001-2007), "Обучение и рехабилитация на зрително затруднени"(1988-2002). В периода 2000-2006 г. е продуцент и редактор на говорещото сп. "Литературно списание".

    Инициатор и един от учредителите на фондация „рехабилитация на слепи”, неин пръв председател (1993-2002), и до 2007 г. член на нейния УС.Член е на Инициативния комитет  и един от учредителите на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България, член на нейния УС (1998-2006), неин заместник-председател (1998-2001).

    През 2001 г. учредява и оглавява фондация „Артфорум 01”, чиято основна задача е издаването и разпространението на аудиосписанието „Литературно списание”.

    От 13 февруари 2006 година Ангел Сотиров е собственик, продуцент и редактор на website www.sotirof.dir.bg, в който са представени по-голямата част от неговите книги, а също и повечето негови други текстове. В сайта са публикувани текстове и от други автори, третиращи най-вече проблеми и постижения на хората с нарушено зрение.

Още за Ангел Сотиров

• Kafene.bg интервю с Ангел Сотиров  http://www.kafene.bg/?p=article&aid=2930
• LudiMladi.bg интервю с Ангел Сотиров   http://ludimladi.bg/?p=view&aid=136
• Братанов, Георги, "Осветени пространства", София, 1997

Димитър Костов Карамалаков – актьор в Драматичен театър “Гео Милев“ Стара Загора

Димитър Костов Карамалаков е роден в село Васил Левски, област Старозагорска на 8 ноември 1941г. Баща му – Коста Михалев Карамалаков и майка му – Яна Димитрова Карамалакова са дребни земеделски стопани. Дядо му – Димитър Илиев е дълги години
 свещеник в същото село.

    О Б Р А З О В А Н И Е

Основно образование завършва в училището на родното си село, а средно - в гр. Стара Загора в 2-ро средно училище "Гео Милев".
През есента на 1977 година на Димитър Карамалаков е присъдено званието”актьор по дарование”. От 1981 година следва задочно във ВИТИЗ по специалността „актьорско майсторство”, която през 1984 година завършва успешно.

    Р А Б О Т А

Непосредствено преди и след отбиване на военната служба за кратко време работи като общ работник в старазагорската
 тютюнева фабрика, нередовен учител в училището на родното си село и товарач в Агропромишления комплекс в Бяло поле – Старозагорска област.

Актьорската си кариера започва като актьор кукловод в гр. Кърджали на 5 септември 1963г, където работи до 1968 година.
През сезона 1968-1969 работи в Бургаския куклен театър.
През 1969-1970 Димитър Карамалаков е приет на работа вече като драматичен актьор в Кюстендилския театър. Два сезона (1971-1973) той работи като драматичен актьор и в Шуменския театър. От 1973-1981 е на работа в Смолянския драматичен
театър. В Разградския драматичен театър е на работа също като актьор от 1981 г. до 1984г. Най-дълго време(1984-2005)  е актьор в в старазагорския драматичен театър „Гео Милев”. Играе роли в „Милионерът“ (1993),
 „За мишките и хората“ (1994), „Женитба“ (1995), "Боряна" (1997), „Азбучна молитва“ (2004) и други. Димитър Карамалаков
е характерен актьор, на него най-често се възлагат роли на характерни комедийни и понякога драматични персонажи.

 Роли в драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора:

1991г.

“Искам да ме боли”
автор: Панчо Панчев
режисьор: Александър Христов
“Между два стола”
автор: Рей Куни
режисьор: Георги Кайцанов - гост
“Ана Кристи”
автор: Юджин О’Нийл
режисьор: Димитър Стоянов - гост

1992г.

“Който открадне крак е щастлив в любовта”
автор: Дарио Фо
режисьор: Ивалин Димитров
“Арсеник и стари дантели”
автор: Джоузеф Кесълринг
режисьор: Асен Попов - гост
“На Коледа с чичо Панчо и Дядо Мраз”
автор: Панчо Панчев
режисьор: Александър Христов

1993г.

“Скандал в Брикмил”
автор: Джон Пристли
гост-режисьор: Николина Томанова

“Милионерът”
автор: Йордан Йовков
режисьор: Александър Христов
“Хиляда метра над морето – 2”
автор: Петър Маринков
режисьор: Димитър Стоянов - гост

1994г.

“Скакалци”
автор: Ст. Л. Костов
постановка и адаптация: Ивалин Димитров
“За мишките и хората”
автор: Джон Стайнбек
режисьор: Александър Христов
“Заровеното дете”
автор: Сам Шепард
режисьор: Димитър Стоянов
“Искам да ме боли”
автор: Панчо Панчев
режисьор: Александър Хрисов

1995г.

“Д-р”
автор: Бранислав Нушич
режисьор: Димитър Стоянов - гост
“Женитба”
автор: Н. В. Гогол
режисьор: Стефан Делев

1997g. 

Театърът влиза в реставрираната сграда на “Стария театър” с премиера на “Боряна” от Йордан Йовков, режисьор Стефан Делев.

участват: Славянка Милушева, Бойо Боев, Ивалин Димитров, Ивелин Керанов, Велизар Лазаров, Светла Стаменова, Стела Топалова, Нино Луканов, Георги Фурнаджиев, Димитър Карамалаков и сътрудници

“Принцесата и граховото зърно”
автор: Кева Апостолова, по Х. К. Андерсен
режисьор: Стефан Делев

1998

“Майстори”
автор: Р. Стоянов
гост-режисьор: Асен Шопов
“Сън в лятна нощ”
автор: Уилям Шекспир
режисьор: Стефан Делев

“Приказките на стария фенер”
автор: Десислава Стоянова, по мотиви на приказките на Андерсен
гост-режисьор: Димитър Стоянов

1999

“Господин Балкански”
автор: Георги Данаилов
постановка: Димитър Стоянов
“Червената шапчица”
автор: Панчо Панчев, по мотиви от приказката на Шарл Перо
режисьор: Стефан Делев
художник: Наско Настев

2000

“Кланица”
автор: Славомир Мрожек
гост-режисьор Гълъб Бочуков

2001

“Лебедова песен”
автор: А. П. Чехов
режисьор: Ивалин Димитров

2002

“Човекоядката”
автор: Иван Радоев
режисьор: Хачо Бояджиев
“Пътеки” и “Лодка в гората”
автор: Николай Хайтов
режисьор: Стефан Делев

“Котаракът с чизми”
автор: Шарл Перо
режисьор: Стефан Поляков

2003

“Муа у тупан”
автор: Боян Папазов
режисьор: Румен Велев

“Урбулешка история”
автор: Душан Ковачевич
режисьор: Димитър Стоянов

2004

“Гераците”
автор: Елин Пелин
режисьор: проф. Надежда Сейкова
“Азбучна молитва”
по текстове от старобългарската литература
режисьор: Стефан Делев

                                 Информацията е предоставена от Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора