selovasillevski - rechnik na dialektnite dumi

Село Васил Левски попада в групата на подбалканските говори (Сливен, Бургас, Нова Загора, Стара Загора, Чирпан)

Азбуки:

Легенда:

Българска азбука Латиница Произношение Турска азбука Произношение

А а
А a
a,ей,и А а а

Б б B b б В b б

В в C c с,ц С с дж

Г г D d д Ç ç ч

Д д E e е D d д

Е е F f ф Е е е

Ж ж G g г,дж,х F f ф

З з H h х,или не се чете G g г

И и I i и Ğ ğ г (или не се произнася)

Й й J j дж,ж,х Н h х

К к K k к I ı ъ

Л л L l л İ i и

М м M m м J j ж

Н н N n н К к к

О о O o о L l л

П п P p п М м м

Р р Q q к,ку,кю N n н

С с R r р О о о

Т т S s с Ö ö ø

У у T t т Р р п

Ф ф U u ю,у R r р

Х х V V в S s c

Ц ц W w в Ş ş ш

Ч ч X x кс Т т т

Ш ш Y y ъ U u у

Щ щ Z z з Ü ü ü

Ъ ъ V v в

Ь ь Y y й

Ю ю Z z з

Я я

Някои особености в думите в Гочешкия говор с прабългарски корен

Българската дума ,която е широко ползвана от левченци ГЕВРЕК липсва в славянските езици и се смята за османо-турска заемка [Речник на чуждите думи в българския език. Отг. Ред. Ст. Илчев. Изд. БАН. 1982 г.]. Основание за това предположение служи фактът, че в турския език съществува морфологично същата дума, gevrek. Семантиката на двете думи обаче е твърде различна. Турската дума gevrek означава “трошлив” (подобно значение има и думата „гивизе“ със значение „неиздръжлив, „кекав“). В съзнанието на българина, ГЕВРЕК носи друг смисъл - този на “кръг, колело, окръжност”. В българския език, с ГЕВРЕК се нарича тестено изделие, което има формата на кръг. Изписването на личното име Тошо в една българска скоропоговорка се обяснява така: “Дерек, дерек, дерек, таван дерек (ръкописно главно Т) - геврек (О); дерек, дерек, дерек, дюшеме дерек (Ш) – геврек (О)”. Тук думата ГЕВРЕК е синоним на буквата “О”, т.е на кръг. В една детска броилка от с. Самуилово, Старозагорско се казва: “инола, двола, трола, чирика, пака, шака, съдъм, бъдъм, геврек, десет”. В това древнобългарско изброяване на числата от едно до десет, думата ГЕВРЕК стои на мястото на числото девет. И наистина, в глаголицата и в старогръцката азбука, буквата О е имала числена стойност 9. Виждаме, че връзката "кръг - геврек" е първична и основна за българина, а не е вторична и възникнала след евентуалното "заимстване" от османо-турския език. Твърде различната семантика между ГЕВРЕК (кръг, колело, буквата О) и gevrek (трошлив) хвърля съмнение за връзката между тях.

В диалекта на село В. Левски,както и широко използнвано и в българския език е изключително древното и производително семантично гнездо “КОТ“- „съдържам, задържам, ограничавам, затварям, спирам”. Това гнездо е оставило огромен брой оригинални думи в книжовния български език и в частност в говора на село Васил Левски:

КОТОРКАМ (на левченски КАТУРКАМ, КЛАТУРКАМ) – бавя, залисвам, задържам, загавликвам,клатя се,моткам се

КОТОРНИК – затвор, тъмница, дранголник

КОТОРА – тясно помещение за отглеждане на добитък

КОПТОР (на левченски КОФТОР) – място,където се хвърля боклука или оборския тор

КУРНИК– малко помещение за отглеждане на кокошки,

КОШ – съд от плетени гъвкави пръчки за носене на оборски тор

КОШАРА – голямо помещение за отглеждане на овце, кози

КУТЕЛ – съд за вода, ведро за вадене на вода от кладенец

КОТЕЛ – голям метален съд за вода, който може да се загрява на огън

КЪЩА, КУЧА - жилище за хора от едно семейство, дом

КЪТ - ограничено, затворено и изолирано място

КЪТКАМ - примамвам, призовавам някои (домашни птици) с цел да ги събера на едно място (кът-кът!!)

СКЪТВАМ - поставям на тайно място, отделям, скривам с цел да запазя и натрупам нещо.

СКУТ, СКУТИ - при жените, средната предна част на тялото, където се поставя детето.

КАЧЕ – дълбок каменен съд за чукане на жито

Всички горепосочени думи са образувани от общата основа (морфема) КОТ, КОШ, КОЧ, КУТ, КЪЩ, КУЧ. От представените думи може да се обобщи, че тази морфема носи семантиката “съдържам, задържам, ограничавам, затварям, спирам”.

Древнобългарският и най-вероятно прабългарски произход на тази неславянска морфема се доказва чрез думите от вида КЪЩА, КУЧА които са чисто български,макар и ползвани предимно в диалектите и са донесени от Източен Иран, планината Белур (Болор, съвременния Памир).

Руски Думи в Гочешкия диалект

Блудкав произлиза от Блуд и производни (старобълг. блѧдь - брътвеж, празни приказки; разврат или блѫдъ - разврат)

Сполучвам произ лиза от по–стара руска дума и нейните производни в български – наслаждавам се (срещу бълг. подслаждам), изучавам (срещу проучвам) и т.н

Някои особености на Гочешкия език и в частност говора в село Васил Левски

Структурно Гочешки не е много различен от подбалканските говори и огромен процент от запаса му от думи е идентичен или много сходен с целия регион на Тракия.Изключение правят малък брой възникнали на местна почва думи,които се срещат най–често при инструменти за работа или глаголи описващи битовизма.

Броя на думите с Турски корен е колосален и представлява повече от полувината диалект,но огромна част от тези думи и изрази са трансформирани чрез местната говорна форма и са сравнително далеч от чистия турски език.Масово се ползва правилото на турска дума да ѝ бъде прикачена българска представка, окончание, член, самите корени на думите също не са защитени от вмешателство и доста от тях са приели сериозна трансформация в полза на местната говорна норма.

В малък процент са застъпени Гръцки, Старобългарски и Руски думи.Има незначителен брой думи,които поразително приличат по значение и фонетично на съвременни Италиански и Испански думи,като много вероятно е техния корен да се окаже от латински произход,както немалка част от съвременния Български език.

Важен аспект на говора в село Васил Левски е че изреченията се конструират с малко думи,но самите думи са доста често многозначни и смисъла на текста понякога трябва да се търси в контекста на самия разговор чрез подразбиране,същевременно граматичната и лексикална постройка на изречението е почти винаги идентична с книжовния Български език.

1 .Широко застъпено правило в този диалект е съкръщаването на думите (понякога до неузнаваемост) с ширика,всекидневна употреба. По–често се изпуска само една буква,но не рядко се премахват две,три и повече букви.Така например думата „ Ко“ произлиза от чисто българската „Какво“ , „Що“ и„Защо“

2.Промяна на рода на съществителното при превод от диалект към книжовен български:лахна(ж.р.)–зеле(ср.р.),куйрук(м.р.)–опашка(ж.р.),нишан(м.р.)–белязка(ж.р.),серкме(ср.р.)–мрежа(ж.р.).

3.Често пъти поради често появяващата се тенденция на съкръщаване се забелязва натрупване на съгласни (Брзо и бързо)

4.Ударението в думата преобладаващо е в първата сричка и по–рядко във втората или към края.Срещат се аномалии от рода на книжовна дума да ѝ бъде сменено само ударението (Кажи' и Ka'жи).

5.Промяна на буквите в думата,като често се запазва броят им.Често се заместват звучни и беззвучни съгласни по–честа е употребата на гласните„У“и „Ъ“,но почти не се срещат думи завършващи на „Ъ“ (Пипер и Пупер; Фурна и Хурна)

6.Огромен брой думи получават смекчаване към края на думата(нерядко и в средата)особено ако завършва на „Н“, „К“ „Л“.Например: сугань,юрдекь,въльльян,мисаль,лабуть и прочее.

7.Понякога прилагателното не се съгласува по род със съществителното и като се ползва само среден род и се ползва с подигравателен смисъл. „Пероза е шальяно(у) чвячи [ Пероза(в случая прякора е на мъж) е пазглезен човек ].В примера виждаме че шаляно(шаляну) е в среден род и дори „чвячи “е в среден род,като самото членуване не е правилно за Български език(подобен е случая с „кабаят“ с непълен член „кабаятя“ вместо „кабаята“).

ДИАЛЕКТИЗМИ В ГОВОРА НА ПРЕСЕЛНИЦИТЕ ОТ с.КАРАКЛИСЕ, ЖИВЕЕЩИ В с.В. ЛЕВСКИ - СТАРОЗАГОРСКО

Андо`н’ – Андон

Айръ`к (тур.) - троскот

Аратли`к – побратим

Арму`да (тур. Armut круша) – облагородена круша

Арълъ`к (тур. Aralık цепнатина, пукнатина) – цепнатина; пукнатина

Бакшиш (пер. Bahşiş почерпушка, подарък) – парично възнаграждение над официалната цена или такса, дадено в знак на благодарност; почерпушка, подарък

Бакъ`р (тур. Bakır мед) – ведро, медник; мед (метал)

Бахча`(пер. Bahça градина) – зеленчукова градина

Бел (тур. Bel права лопата; кръст анатом.) – права лопата

Бикчия– полски пазач, падар

Бил’ни` (тур. Bilinmek бивам известен) – личи

Благ - сладък

Боб – бакла

Боста`н (тур. Bostan зеленчукова градина) – нива (градина) с дини и пъпеши

Бракти`са – помята, ражда преждевременно

Бри`ша – забърсвам

Бри`ча – бръсна

Бу`лгур – специална пшеница, използвана вместо ориз

Бу`мбар’ - бръмбар

Бъ`хта – бия

Ва`къл – мургав; черноок?

Ва`пцам – боядисвам

Ви`лушка – вилица

Въ`сръб – открит дрешник: наредени вертикално завивки и дрехи (най-често върху сандък)

Вървани`к – вълнена бебешка завивка

Въ`сън’ца - гъсеница

Въ`тък – основа

Вя`тер’ - вятър

Га - я

Га`бря – черня със сажди

Гви`ча – квича(за прасе)

Гла`веш - годеж

Главя` - сгодявам; давам на работа; настанявам на работа

Главя` се – сгодявам се; споразумявам се за работа; започвам работа

Главни`к – годеник

Главни`ца - годеница

Гро`бе – гробище; гробищен парк

Гъзни`к – лаком

Гърдя` - ръмжа

Гьоз (тур. göz око; дупка; преграда) – секция от хамбар

Гюбре`(тур. gübre тор) – тор; торище

Джа`нгурка – джанка

Дере`(тур. dere рекичка, поток) – рекичка; поток; ручей

Джиге`рница – печен кълцан свински дроб

Джо`пан - копан

Ду`да – плод от черница

Ду`два – черница (дърво)

Ду`ня – дюля

Дя`те – дете

Жа, жъ, жи – ще

Же`лва – костенурка

Зако` - защо

Зи`гарка – примитивен дървен кантар

И`зба – сутеренна стая

Изви`ден – прочут, известен

Ина` - една

Ичуме`н’ - ечемик

Ка`диш – дим, пушек

Кале`ко – съпруг на леля

Калма`на –кръстница

Калта`та – кръстник

Карне` – кларинет

Карнаджи`я - кларнетист

КАРТУ`ПАЛ’ – по-особена, по-голяма чавга

Квинча` – скимтя(за куче)

Кесте`л’ - купчинка

Кешке`к’ (тур. keşkek – ритуално ястие от разварен булгур

Киминча` (тур. keman цигулка) – цигулка

Киминчаджи`я (тур. ) - цигулар

Ки`пря – гиздя

Кла`нец - кладенец

Клашни`к – завален вълнен плетен дълъг елек

Кле`цам – еба

Колендро` – валяк

Копа`ня – корито

Ко`пан’ – дърен уред, използван при пране

Ко`шка – кокошка

Кра`стайца краставица

КРУША` - ДИВА КРУША

Крушни`ца – куришка, птиче изпражнение

Ку`на - икона

Лаху`т - нахут

Лети` дъжд, сняг и пр. – вали дъжд, сняг и пр.

Ли`гда - мазнина

Лук – чесън

Ma - ме

Ма`зен – любезен; сервилен

Ма`рна – леко затоплена(за течност)

Марчаня`са - повехва

Масли`н’ца – вид баница

Ма`тара – манерка

Миса`л’ – памучна кърпа за завиване на хляб

Михя`л’ - Михал

Мъзга` – слуз

Мъ`рля – съвъкуплява (при овце)

Мърсо`л’ – сопол

Мя`сечина – месец, луна

Насо`свам – удължавам, доразвивам; Досъчинявам

Нивя`ста - невеста

Но`йца – ножица

Нуга` – крак

Ну`жник – клозет

Одая` – по-хубава стая, гостна

Опъ`рли се – роди (за магаре) магаренце

Осмя`нка – гозба от тлъсто свинско месо, което се яде със чеснов сос

О`тава – омекотена с дървесна пепел вода

О`ти – защо

Оя`гни се – ражда(за овца) агне

Па`ри – люти

Па`нна – падна

Парли`в – лютив, лют

Пасто`л’ - Апостол

Патладжа`н – син домат

Пипе`р’ – чушка

Пирости`я (гр. ) – триножник за огнище

По`синца – ръченица

При`стал – приличен

Пукани`да - пукнатина

Пу`ля се – възразявам, споря, блещя се

Пъ`рле – новородено или непораснало магаре

Пъ`рля се – раждам (за магаре) магаренце

Раче`л – сладко от тиква

Руда`н’ –макара, чекрък за кладенец

Ру`кам – викам

Ръ`гам – мушкам; пъхам

Са - се

Са`ла – салата

Сайва`нт – веранда?

Сбор – събор

Сини`я – ниска кръгла дървена масичка

Скита`свам – обръщам внимание, забелязвам

Смигда`ль – ястие от пържени хлебни трохи

со`ба – печка

Стути`р’ - Сотир

Та - те

Тара`ш - баберки

Тар’па`н’ – брадва с дълга дръжка за сечене на тръни

Твя`га – тояга

Те`нък - тънък

Тис - ти

Тур`гам – слагам

Търкало` – кръг, колело

Тя`ню - Теньо

У`да – вода

`Урбулешката (рум. Orb сляп) – пипнешком, слепешката

Фасу`л’ - боб

Фъ`рбале` – особена пола, сукман

Фунтя` - воня

Ха`създан - изведнъж

Хайля`к – незает, без работа

Хамба`р (пер. Ambar хамбар; склад ) –сграда за съхраняване на зърно

Харда`л’ (араб. Hardal синап, горчица) – синап

Харма`н (пер. Harman вършитба; гумно ) – място за вършитба с дикани и колендра

Харизвам – подарявам; давам нещо безвъзмездно

Хасъ`р (араб. Hasır рогозка от слама ) – рогозка от обвивките на царевичен кучан

Хро`мел – ръчна каменна мелница

Ху`кам – псувам

Ху`рна – фурна

Ху`та – престилка

Хърля` – сополи

Хюрт’ (тур. yurt край, родина ) – земеделска земя

Ца`р’ца - царевица

Църве`н – червен

Цъ`рен – черен

Ча`вга – стрела, ракета

Чвяк – човек

Чуляк - човек

Ша`ля – глезя

Ша, ше, шъ – ще

Шекер (тур. Şeker захар) – захар

ше`чка - дзвизка

шо`мбал’ – охлюв

Шо`ша – шосе; главна улица

Юрне`к’ (тур. örnek образец, модел ) – модел, образец, пример

Я – аз

`Ягне – агне

Я`гни се – агни се

Яз - аз

Як - силен

СЪБРАЛ И ПРОВЕРИЛ: Ангел Сотиров

Събрал и проверил: Ангел Сотиров

Речник на диалектните думи в езика на жителите на село Васил Левски

ГОЧЕШКИ ДИАЛЕКТ

РАЗЛИКИ С

ДИАЛЕКТНИ ДРУГИ В ПРЕВОД........ ПРОИЗХОД

ДУМИ ДИАЛЕКТИ

А

Аба,Хаба ж. 1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат aba арабски

Абдал,Хаптал м. разг. Глупак aptal арабски

Аванта ж. разг. Облага, придобита без влагане на труд и средства; без заслуги, по нечестен път avanta италиански произход - avanti

Авджия м.разг. Ловец avcı тур. av - лов

Авер м. разг. Другар; приятел havari арабски

Ага м. истор. 1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (по време на османското владичество)3. господин, господар, ага аğа турски

Адаш м. разг. Съименник adaş тур. от ad - име и daş - другар

Айрян Айран м. Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (и подсолено) ayran турски

Айди,Хайде Айде (хайде)

Акран м. разг. остар. Връстник akran арабски

Аландисоом

Ангария истор.; остар.нареч. 1. Принудителна, неплатена работа по време на османското владичество; 2. Безплатно, по принуда angarya гръцки - angarye

Арабия Арабия (понякога Харабия) м. разг. Добър човек; добряк harabî арабски

Арада Между,помежду

Аралък Сунур или място между два предмета

Айляк Свободен,без работа

Аркадаш м.разг. остар. Другар; побратим arkadaş тур. от arka - опора

Аркаръ Виж :„ЪРКЪРЪ“

Армаган м.разг. остар. Подарък armağan турски

Артисва Идва в повече

Артък Остатък

Аршин м. остар. 1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2. Линия за измерване с тази дължина arşın арабски arş - лакът

Асаля Спестявам

Аслан м. остар. Лъв aslan или arslan турски

Ат м. разг. Добре гледан кон; жребец at турски at-кон

Аферим Браво,бе!

Ахмак м.разг. Груб израз за глупак ahmak арабски

Ачик Видно,високо място,хълм

Ашколсун междум. Браво; отлично aşkolsun турски

Б

Бабаит м. разг. Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа човек babayiğit турски

Баджак Кълка

Байгън нареч. Дотяга ми; става ми прекалено сладко baygın турски - капнал , безсвестен

Байрак Байряк м. разг. Знаме bayrak турски

Бакии мн. разг. Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи bakiye арабски, "нещо останало (за връщане)"

Бактисвам гл. несв. Омръзва ми; изморил съм се bikmak турски

Бакшиш м.разг. Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък bahşiş персийки - "подарък"

Бакър м. 1. Металът мед; 2. Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед bakır турски

Балгурь Булгур 1. Вид жито 2.Ястие от варено жито и пудра захар

Балтия ж.диал. Брадва; секира balta турски

Барабар,Балабар нареч. Заедно; редом beraber персийски

Бастисвам гл. несв. Троша,чупя,нападам неочаквано.Ползва се и смисъла на италианската дума BASTA,като в контекстасе подразбира: „Доволен ли си от счупеното, или след като го строши,ще мирясаш ли? 1.basti 2.Basta Турски basmak-настъпвам.Италиански:basta, abbastanca-достатъчно

Батак м.разг. Блато; Кално, заблатено място; тиня; безизходица, затруднено положение (преносно) batak

Батьова бульчица мангуста

Бахча ж. остар. Зеленчукова градина bahçe персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"

Баш прил. неизм. 1. Главен; първи в ерархия; 2. Точно baş турски

Башка 1.Отделно 2.По друг начин

Бая нареч. разг. Доста; немалко baya турски

Бекяр Бекярин м. разг. Неженен мъж, който живее сам bekâr арабски

Бербер,Берберин м. остар. Бръснар berber италиански, barbiere - бръснар, barba - брада

Биздерма Домашно произведена баничка с дебели кори и със сол

Бильльи Билни Личи

Бир м. един bir тур.

Бичкия ж. Ръчен трион тур.

Биз бизе между нас biz bize тур.

Бодак Недобре окастрено дърво

Бозав С цвят на кожата

Бой м.разг. Ръст; височина boy тур.

Борч м. разг. Паричен дълг borç тур.

Бостан м. Място засято с дини и пъпеши bostan перс. от bp-stan — градинка

Бохча ж. разг. диал. Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка bohça тур.

Бошлаф м. разг. Празни приказки boş lâf тур.

Бракма ж. разг. Раздрънкан предмет, пред счупване bırakma тур.

Брактиса Пометна

Брати бот. Развива се,разкоренява се

Бричи Бръсне

Бричет Братовчед

Бриши Бърши,забърсва

Бръсни! 1.Яж 2.Удари!

Будала ж. м. разг. Глупак budala ар.

Буйрум Добре дошъл турски

Буламач м.разг. Безвкусно ястие bulamaç тур. (тесто)

Бунелка Вилица турски

Бурия Кюнец

Бурум разг. Палеца на крака

Бурумлия Човек с големи пръсти,силно развита длан

Бучимиш Вид трева

Бърдучи Стомничка с отвор и на дръжката

Бъхта Бия се

В

Вадалък Имане

Вакал,вакъл Мургав

Вапцам Боядисвам

Версия Вересия ж. разг. Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане) veresi тур.

Вилушка Вилица

Въсръб,въсръп Сгънати и подредени на куп дрехи

Г

Гавазин м.остар. Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия kavas ар.

Гайтан м. Изплетен от конци шнур за украса на народна носия gaytan тур.

Гашоглав Без шапка,гологлав

Геврек м. Закуска от варено и изпечено тесто. Кръгъл предмет,съвр. кормило,волан gevrek,simit тур.

Герен м. диал. 1. Ниско място край река; 2. Поляна край село geren тур.

Гивис Гърди

Гидия м.разг. Момък с буен нрав gidi тур. - сводник

Гимя,Гемия ж. Вид кораб с платна gemi тур.

Гроби Гробище

Губер Одеяло *qöbüŕ / *qebiŕ тур. диал. köуüz, узб. кигиз „килим“;
заета в рус. ковёр, чеш. kober, пол. kobierzec „килим

Гуджук Животно с отрязана опашка

Гъзник Егоист,лакомник,чревоугодник

Гьонсурат Нахал,нахален човек

Гьостерица Пръчка за бой

Гюзель Красив

Гюл м. диал. Роза; трендафил gül

Гюм Бидон

Гюме ср. Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода или лов на зайци и птици güme перс. - цвете

Гюрмидель Охлюв

Гюрук м. Сгъваем покрив на кола; файтон körük тур.

Гюрултия ж. разг. Врява, глъчка gürültü тур.

Д тур.

Дал Клон

Далавера ж. разг. Непочтена сделка; измама dalavere

Дангалак м. разг. Високо и слабо момче (мъж) dangalak тур.

Дандания ж. разг. Шум, неразбория dan dun тур.

Дарак м. Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук tarak тур.

Даул м. диал. Тъпан davul тур.

Дафале Забрадка

Дирнек Седянка

Дели прил. Луд (добавя се към собствени имена) deli тур.

Денк м. Голям стегнат вързоп/багаж denk тур.

Деревиш Дервиш м. Мюсулмански странстващ монах derviş перс.

Дередже ср. разг. Състояние в момента (обикновено лошо) derece перс.

Дерт м. разг. Тревога;грижа; неприятност dert ар.

Джам м. разг. остар. Стъкло; прозорец cam перс от dart - мъка

Джамал м. Игра с маски подобна на карнавал.Има и митично същество– ДЖАМАЛА camala перс. от ğam - чаша

Джамбаз Джамбазин м. разг. 1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия cambaz тур.

Джамия ж. Мюсулмански храм cami перс.

Джангър Разправия,шумене

Джандем Джендем м. Затънтено място cehennem ар.

Джанджурица Джанка,слива

Джелатян,Джанлатян м. Палач; жесток човек cellât ар. от ğami

Джелепин м. истор. Търговец на животни за клане celep ар.

Джибри мн. Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия) cibre ар.

Джигерник Печен кълцан свински бял и черен дроб покрит с булото

Джиглав Мършав

Джинс м. Род; потекло cins тур.

Джопан Бутче,кълка

Джубуркам 1.Правя балончета във водата 2.правя гаргара

Джука Устна

Джумбиш Разговор,приятна приказка или някакъв вид удоволствие,нещо средно между „мохабет“ и „сеир“

Джуч 1.Прецакан си ,няма да стане тая 2.Пенис

Джуш Чуш Махай се

Диванчапраз Вцепенен,изтокан,изправен стоеж

Дилаф Щипка за печка на дърва

Дильджикь Проста тока за ремъци

Дирекь м. разг. Подпорна греда direk ар.

Доган м. диал. Сокол doğan тур.

Дофтур Доктор

Дувар Стена

Дуда Черница,дудва

Дуня Дюля

Душманьян Душманин м.разг. Враг; неприятел duşman тур.

Дьош Гърди

Дюкян м. разг. остар. 1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница dükkân перс.

Дюлгер м. разг. Строител; зидар dülger ар.

Дюс,Дюз прил. неизм. разг. Равен; еднакъв düz перс.

Дюстабан м. разг. Плоско стъпало düztaban тур. taban - ходило

Дюш Дюшеш Две, двойно,двойка,лика прилика

Дяти Дете

Е

Евалла Предавам се,признавам те за по–добър

Ербап прил. неизм. разг. Способен; оправен erbap тур.

Еш м. разг. остар. Всяка от частите на един чифт eş ар.

тур.

Ж

Желва Костенурка

З

Загуцам Задавя

Зако Защо?

Занаят м. Професионално осъществявана дейност за ръчно изработване на изделия; професия zanaat

Зандан,Дзандан м. остар. преносно 1. Затвор; тъмница; 2. Тъмно, студено и потискащо помещение или сграда zından ар.

Заптие ср. истор. Турски стражар преди Освобождението zaptiye перс.

Заран 1.Утре сутринта,утро 2.За да не... ар.

Зарар м. разг. Загуба; вреда; щета zarar

Зарзавать Зарзават м. зеленчук ар.

Зивзек Зевзек м. разг. Човек, който се шегува и развлича на гърба на другите zevzek турски

Зиде В повече,остатък

Зглявка,сглявка Когато младите се задяват,флиртуват

Зорлям Зор м. разг. Труд тур.

Зулум Зулум м. разг. Пакост; обир; безчинство zulüm

Зурна Зурна ж. Дървен духов инструмент zurna ар.

Зян Зян м. разг. Загуба, съсъпване ziyan перс.

Зорлян Золем Насила перс.

И

Избъльоо Повръща

Изчагърка Изкорми

Икиндия късен следобед

Имамбаялдъ Ястие

Ингьоз Разноглед

Индекь ( мн.ч. Индеци) Канавка,дупка,хълмисто място

Искильви Получи херния

Истипосам 1.Слагам на видно място 2.Изтърсвам се неканен

Истърни Отстрани

Ичумень Ечемик

Ишкемби Извади му вътрешностите

Ишумик Извара

Й

Ѝас,я 1.Аз 2. и аз,и аз също

К

Кабаят Вина

Кавардисан Смесен

Кадиш м. диал. Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха duman тур.

Казалджа Пшеница

Кайряк Песъчлива почва,неплодородна земя

Калдупна Обърна

Калеко Съпруг на леля

Калмана Кръстница,кума

Калтата Кръстник,кум

Калтарма Повод на ездитно и впрегатно животно

Калхунь Клюн

Калъч На една страна,когато хвърлената монета застане в полупаднало положение и се налага повторно хвърляне

Каната Страничната табла на кофража на каруцата

Кандардисвам Скланям,убеждавам

Караклъзи Ножици

Карачувия

Карашик Смеска,смесен

Каращисвам Смесвам

Карне Кларинет

Картупаль разг.спец. 1.Дебелан 2.По различна чавга

Катил 1. Убиец 2.Идиот,неадекватен човек

Катък 1.Кубчета сирене престояли във варено прясно мляко,като получената гозба е в полутечно състояние 2.Изцедено кисело мляко

Кач Колко

Келепир Полза,печалба

Килна съ Наклони се

Киминча Цигулка Арабски

Кипря Гиздя

Кирия,Керия 1.Печалба,гурбет 2.от гръцки господин,госпожа

Кисмикь Отпадъчен материал от зърнени храни

Кистель Топче,купчинка

Кистерме Напряко

Кишкекь,Кюшкекь Ритуално ястие приготвено от варено жито раздавано най–вече на погребение

Кландуркам 1.Вървя бавно 2.Поклащам се 3. Мотам се

Кланьньяц Кладенец

Клашник Елече

Клопать Камбанка,звънче

Ко Какво!?

Копань Полукриво дърво,ползвано при пране на дрехите

Копанья Голям леген

Копраля Прът завършващ с метален бод служещ за направление на впряга с животните

Кривак Криво дърво ,ползвано предимно при конските талиги,за да закрепи кушума за оковете посредством ремъци

Кузум Мило мое...

Куйрук Опашка

Кунгюзе Баничка с месо

Курдисвам Слагам,нагласям

Къни Използва се за повикване на куче итал. „cane venga“ - Ела куче!

Кяр Полза

Л

Лабуть Бой,побой

Лахна Зеле

Лескам,Лесна Удрям шамар

Лети Вали

Летна Заваля

Лук Чесън

Ляпиш Мазилка

М

Маджар дръжка на вратата

Мазник,мазен Подлезурко,натегач

Мараба,Мархаба Здравей тур.

Марсоля Сополи

Масраф Разходи

Машалла Браво!

Мера Синур,граница гр.

Мисаль Парче плат за увиване на суха храна

Мишин 1.Белег от рана 2.Вид материя 3.Отбелязано място,белязка

Мундар Мърльо

Муфта Печалба,Далавера,Аванта

Мазга,мъзга Слуз

Мърля Съвокуплявам (най–вече при зайци и овце)

Мърманиса Говори под носа си,мрънка

Мърчанясам Вехна,изсъхвам Marchar Испански: se marcha–изчезна,махна се,напусна

Мющерия 1.Купувач 2.Мераклия

Н

Насландисва,Ала–ндисва Настройва се за бой

Насосоом 1.Свързвам,удължавам 2.Преувеличавам,досъчинявам

Натаманявам Намествам,нагласям

Нишан Белязка,белег

Нога,Нуга Крак

Нуги Крака

О

Одар,Одър Легло

Одая Стая

Отвъди Оттам,от другата страна

Отсъди Оттук

Оть,Оти Защо?

Онъстарна Оттам

Осмянка Вид ястие от свинско месо и специален сос

Оть Защо?

П

Пазлама Баничка домашно произведена с дебели кори и сирене

пале тат. бала „дете“, чув. пултăр

Папуци Обувки гръцки

Парлама За пред хората,нещо което има външен вид различен от същността

Паспаль Прахта от зимните култури и най – вече от ечемика

Патир Паток

Пахар Купа

Пачавра Изтривалка

Пекайля 1.Най–накрая 2.Дано

Пехливан Борец Турски ез.

Пешкир Кърпа

Пирустя Пирустия Тринога за казан

Пищисвам Ядосвам се,избухвам в гняв

Пищял Овален кокал свързващ по–малки кости на ходилото на крака

Пищялка Малка овчарска свирка

Планнья Пладне Обед,по обед

Попка Лъжица

Посинца Ръченица

Пристал Приличен

Пудбажикноо Нерви се

Пуканида Пукнатина (в региона почвите са тип смолници и лятото се напукват от жегите и това естествено явление обуславя разпространеността на думата „Пуканида“)

Пуперь Чушка

Пуска Пикочния мехур на прасето

Пустали Обувки

Пучилян Подострен

Пълдъм Съставна част от кушума

Р

Разпахлян Разтворен,прецъфтял

Рахат Спокоен

Рачел Сладко от тиква

Репна Удари в земята

Ропа Дупка

Рудан Макара чекрък на кладенец исп. ез. „rodillo“–валяк,колело

Рукам Крещя,викам,карам се

Ручам Ям

Рушвет Подкуп

С

Сабен Захабен

Сайван Веранда

Самсар Мангуста

Сара Време,час (еднасара–по едно време)

Сгъджоса Побутна,сръга

Севда Любов

Серкме Мрежа

Серт Лош,строг,неприклонен

Сертсурать Сърдит

Синия Ниска кръгла маса,трапеза

Скитаса,Скитасвам Осъзнавам се,сещам се какво да правя,забелязвам

Склящйоом 1.Приклещвам 2.Смъмрям

Смарангя Смрад

Смигдаль Ястие от пекани или пържени залъци и трохи хляб

Соба Печка

Стапунки Стъпки

Сугань Кромид лук

Сумтя Сърдя се,мрънкам

Сурать Лице

Съвлък Вид трева

Съде само,единствено

Сърсапать 1.Унищожено,разхвърлено 2.Нахокан,засрамен

Състарна,Тсъ– стърна Оттук

Bitmap Т

Тас,таз Метална купичка

Таман Точно,тъкмо,правилно

Тарпань Метален прът завършващ подобно на сърп служещ за сяксне на тръни

Bitmap Тас Метална купичка

Тартанисва Натяква,мрънка

Тартанянта Мрънкалник

Ташкън Трудност,зор

Твяга Тояга

Тильтия Наметало за животни служещо и за седло

Bitmap Типигьоз Твърдоглав

Тургам Слагам

У

Угурть Ѝогурт Кисело мляко

Bitmap Уда Вода

Удурдисвам Нагласям,намирам му мястото

Bitmap Уйдисвам Удисвам,Одисам Угаждам,съгласям се

Уйдурма Нагласена работа

Bitmap Ушаф Ястие от варени сушени плодове

Ушники Обици

Ф

Файда Полза

Фряпи Намуши

Фукара Мизерник

Фунтя Мириша

Фърбале Особена пола,сукман

Х

Хабер м. вест haber

Хава Състояние,положение тур. - известие, новина

Хал Положение

Халал Подарък,дар

Хаптал м. Глупак,малоумник тур.

Хептен Ептен Бъобще не,това пък не...

Хич Това въобще не си го и помисляй

Хукам Псувам

Хурка,Фурка Дървена пръчка (често орнаментирана и богато оцветена),на която се поставя памука или вълната за предене

Хю израз Циба,млъкни куче,спри да лаеш

Ц

Цапцарап Нещо за крадене

Царица Царевица

Цигурки Пържунки

Цънигър Синигер или врабче

Цънцър Стиснат

Цървен Червен

Църен Черен

Ч

Чавга Малка ракетка изработена от върба,която има изключително ритуално предназначение и не се ползва за игра çok тур. çok „много,унгарски–sok

Чвяк Човек

Чакмак 1.Запалка 2.Движещ се елемент или уред,който работи или заработва отлично

Чакрък Старинна машина за предене,на която основен елемент е дървен кръг

Чакър Човек или животно с различен цвят на очите

Чапат Крив

Чарчаве Дограмата на прозореца

Чекръкчия,Чикръчия,Чакръкчия Самоук ортопед,народен лечител

Чеп Пън

Черноок Мургав

Чикель 1.железен долен край на копралята 2.Част на нещо,джунджурия,закопчалка

Чок тюрк. Много çok тур. çok „много,унгарски–sok

Чувия Метално или дървено колче,което се ползва за залостване на врата ,чеп

Чульме Къс дървен прът

Чуряшно Шпатула,с която се почиства плуга на ралото от налепила се кал

Чучурмак Чучур,чешмичка

Чуш разг. Махай се,разкарай се(използва се за хора и животни)

Ш

Шалян Лигав,глезен

Шамшал Глупак

Шантав Луд

Шардень Гуша,шия,гръклян

Bitmap Шафрантия Уличница

Bitmap Шашав луд,малоумник

Шашардисан Замаян,вцепенен от страх

Шечка Овца

Bitmap Шибучка Тънка пръчица

Шиглав Швъклив

Шийгунь Гърло,шия(най–често на птица)

Шиник

Шомбал Охлюв

Шоша Шосе

Щ

Щавя Обезкосмявам

Щенчи Кученце

Щърбел Беззъб

ЍО

Ѝок 1.Само това не 2.не

Ъ

Ъркъръ На една страна,плуобърнат,по диагонал

Ърли Сопол

Ъс,Ъсь Назад!(Заповед за животни,но често се ползва и към хора)

Ю

Юлар Примитивна юзда

Юлмек,Ильмекь Връзка на панделка

Юрдекь Няма патица

Я

Я,Яс 1.Аз 2.Как ли пък не

Явак Предната и задната табла на кофража на каруцата

Ялава Ялова Бездетна,неплодородна

Ялма Надолнище

Яма Кръпка

Ямач Нагорнище

Янлъш се Лъжеш се,не си доразбрал нещо

Яра Рана

Яри Крещи

Ярък Троскот

Из „Онлайн речник на Гочландия“

Автори:

Живко Каранейчев

Станислав Каранейчев

Татяна Ангелова

Комп.дизайн:

Красимира Еленчева

Вие сте посетител

на тази страница от октомври 2007 год.