Почви
Състав и разпространение
Теренът в землището на село Васил Левски е пресечен,хълмист,с множество хаотично разположени и взаимно пресичащи се дерета, като на север преминава в равнинен и с по–висока надморска височина.Класификационния код на надморската височина е 3ти (реш. №563 на МС) с надм. вис. 100–199м. На юг преобладава горска растителност (предимно широколистна), образуваща малки и по-големи горички т.нар. кории.Там са съсредоточени и дълготрайните овощни насаждения .
Земята е най – големият ресурс на селото .Основният процент от обработваемата площ са ниви,но има и много пасища . Землището на селото е изключително благоприятно за развитие на земеделие поради високото качество на почвите.
Селото попада в почвеногеографския регион на Тракийско–Тунджанската провинция .В преобладаващата си част земите в региона са продуктивни и неерозионни тип черноземни-смолници ( Характерни за низините и котловинните полета на Средна и Южна България. Заемат около 6% от общата почвена площ, смолниците са най-тежките почви у нас и имат неблагоприятни водно–физични свойства — при навлажняване силно набъбват, а при изсъхване се свиват и напукват (образуват т.нар. пуканиди на местния диалект); проявяват лепливост и пластичност; при оран на суха почва се накъртват на буци. Поради тези особености при тях обикновено се закъснява с пролетните механизирани работи.
Смолниците са разпространени в равнинните и котловинните полета на Южна България —Горнотракийска-та низина по-ниските полета на Тунджанската област и Бургаската низина и т.н.Тези почви са образувани в условията на преходно-континенталния климат върху тежки глинести материали и тревисто-блатна растителност.Смолниците се делят на карбонатни, излужени и деградирани. За условията на България най-характерни, с най-голямо разпространение и стопанско значение, са излужените смолници).
Почвеният профил е под влияние на тревистата растителност— мощен хумусен хоризонт (60–80 см) и преходен хоризонт с мощност 50–60 см. Хумусният хоризонт е двупластов — по-рохкава и дребнозърнеста орница и глинест плодорен пласт.
Съдържанието на хумус в горния пласт е 3–4 % и постепенно намалява в дълбочина на профила. Карбонатите са измити на дълбочина под 80–90 см. Реакцията на почвата е неутрална до слабо кисела в безкарбонатния слой и слабо алкална в карбонатния. Тези почви са недостатъчно запасени с азот и фосфор, но имат благоприятен калиев режим.
В почвената структура в село Васил Левски останалите видове почви имат по-слабо хумусно съдържание. Тези почви имат преобладаващо лек механичен състав и рохкав строеж, което ги прави подходящи за интензивно и високо рентабилно земеделие. Слабото съдържание на азот и фосфор в почвите от типа „канелено-горски” (представляват най-разпространения почвен тип у нас. Заемат 25% от общата почвена площ на България, предимно в Средна гора и Южна България. Тези почви са средно хумусни, по съдържание на хумус приличат на сивите горски почви, слабо запазени с усвоим азот и фосфор. За подобряване на плодородието им се препоръчва наторяване и напояване) и „алувиално-делувиални” налага необходимост от повишаване на почвеното плодородие.
Механичния им състав е глинест или тежкопесъчлив–глинест с текстурен коефициент 1,3. Реакция на почвите: неутрална и слабоалкална до неутрална.
В миналото горските площи са били злачително по-големи,но в настоящето отстъпват място на културните растения.
В близост до селището на 1км в източна посока се намира язовир с незначителен обем и малка рекичка(Мусачевската река) протичаща по дъното на долина ориентирана север–юг и вливаща се в река Съзлийка край град Гълъбово и с което се включва във водосборния басейн на река Марица по долното и течение . Мусачевската река често образува малки блата по пътя си, а през лятото пресъхва,но дава известна възможност около коритото й да се развива поливно земеделие.
На 6-7 км южно от селото е открито находище на руди суровина за атомната енергетика и голяма гранитна плоча в дълбочина, но не е разработено до настоящия момент.
Замърсяване на почвите:
Локализирано е в районите непосредствено тангиращи на транспортните артерии Е80; Хасково-Димитровград; Димитровград-Радиево-Ст.Загора, както и пътя Горски извор - Димитровград - подложени на екологичен риск от вредния ефект на автотранспорта .
По тези трасета преминава интензивен поток от леки коли, товарен и пътнически автотранспорт. Замърсяването има локален характер. Изследванията на почвата с профил 0,30 см (известен като “орен” слой в който е разположена основната биомаса на кореновата система при тревистите растения) показва, че основния екологичен проблем постъпва от акумулирането на оловото в повърхностния слой на почвата. Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове.
Екологична оценка на, води /подземни и надземни, въздух, акустично натоварване, наличие на нерегламентирани сметища, електромагнитни лъчения, наличие на радиоактивно замърсяване и др.
Води
Всички видове води на територията на селото се замърсяват или са застрашени от замърсяване поради следните причини: Нерегламентирано заустване на отпадъчни води в реките от околни къщи, сметища, които не отговарят на нормативните изисквания и са постоянен замърсител както на подземните така и на повърхностните води; Липсата на канализационна мрежа. Тези проблеми, вероятно в своята пълнота, няма да бъдат решени през следващите години. Общината не разполага с достатъчен ресурс да го реши, а в същото време съгласно Директива 91/271/ЕС за градските отпадъчни води и съответната българска Прилагаща програма до 2014 г. не се предвижда задължителното изграждане на канализация и пречиствателна станция в нито едно от селищата на община Опан. Остава възможността изграждането на канализация и малки пречиствателни съоръжения да се финансира чрез грантове за развитие на общините в България.
Нерегламентирани сметища
Съществуват сметища, които замърсяват и водите.
Акустично натоварване
Основният фактор за шумовото замърсяване в село Васил Левски е транспортът, тъй като част от натоварената републиканска пътната мрежа преминава през него (Интензивността на движението и в общината е сравнително голяма, като през населените места преминават значителен брой тежкотоварни машини).
Атмосферен въздух
В селото не се извършва регулярен мониторинг на чистотата на атмосферния въздух чрез стационарни съоръжения. Контролните замервания чрез преносимите станции на РИОСВ Стара Загора също не са показали отклонения, за които да е информирана общинската управа. Липсата на големи промишлени предприятия на територията на общината не предполага наличието на значими източници на емисии, които да замърсяват въздуха. Проблем за жителите на някои села са неприятните миризми от торищата около личните стопанства в населени места, а в някои случаи и битово-фекалните води в резултат на неизградена канализация. Общинското ръководство полага усилия за разрешаването на такива проблеми чрез разясняване на стопаните за необходимостта от преместване на торищата извън пределите на населените места.
Повече информация можете да получите от официалния сайт на село Васил Левски:
http://selovasillevski-sz.eu/
